Разходка из Велико Търново

В мрежата

Хотел "Ди Марио", Симитли

При моите постоянни пътувания често се налага да отсядам в хотели.
Мисля, че е редно да отделя по някоя дума (добра или ... не толкова добра) за някои от тях.
Ще се опитам да представя през моя поглед някои от хотелите, в които бях през последната година.

Симитли - малко градче, разположено южно от Благоевград, по бреговете на река Струма.
Отвсякъде - планини: Рила, Пирин, Влахина планина.

Хотел "Ди Марио" е нова сграда на площада, вдясно от сградата на Общината.

От панорамния асансьор се вижда площадът.

 

Самият хотел е много приятен, добро обслужване, незабележим персонал, навсякъде е чисто. 

 

Ако разчитате обаче на интернет - забравете!

Варна в края на сезона

След-лято е като след-любов.
Горещината я няма, остава спокойствието.
Малко тъжно, малко уморено.
Но по-просторно, по-тихо и по-истинско.

В кафенетата има места.
Хората по улиците се разминават свободно.
А продавачките в магазините си спомниха, че знаят и български. :)

Градът се завръща.

На кон в Родопите

Друго си е да си на бял кон :)

Особено сред прекрасната природа на Родопите, близо до Ягодинската пещера.

Добре галопира момчето, но ако запомни най-после от коя страна на коня се слиза, ще е още по-добре. Макар че след двуседмична планинска езда съвсем е заприличал на индианец.

Сезонът на печките

Последните дни ни напомниха, че лятото свършва.

Все още се радваме на неговите плодове.

 

Но и все по-често се забелязват приготовленията за зимата. 

Някои си превозват дървата - кой както може и с каквото има.

 

Други бързат да ги приберат от дъжда.

 

Други вече са ги прибрали.

 

Всяко място е подходящо за склад.

 

А печките чакат...

Светлината наоколо

Mistress

Криза...

Елате в страната на киселото мляко :)

През последните дни бях учудена от интереса към моя скромен блог от страна на потребители от цял свят.
Благодаря на всички, които ми идват на гости, а най-вече на Нели, Камелия и техните приятели от Twitter, които вече са и мои приятели.
Специално за тях публикувам някои снимки от ГАЛЕРИЯТА на dobrian.net (с негово разрешение, разбира се).
Снимките са красиви, но за да усетите истинската магия на Родопите, елате в България!

Лятото си отива...

Почивка на село. Вила Калин

Килифаревски манастир

Спасение от жегата

Престъпник или идиот? (предизборни раз-мисли)

Никога не съм предполагала, че ще пиша по темата за изборите, но и това се случи.

Толкова много хора около мен ме убеждават да гласувам!, да гласувам за!! някого, да гласувам против!!! някого...
Щото, ако не гласувам, аууу, видите ли "страшно става".
То пък ако гласувам...

Аз съм обикновена електорална единица.
Не гледам телевизия, не чета вестници, по радиото слушам само музика. Спазвам строга медийна хигиена.
И въпреки това предизборната зараза успя да ми причини леко обривче.

В цялата ни т.нар. "политическа палитра" аз с късогледите си очи виждам само две партии - на негласуващите и на гласуващите. Изборът негласуващите да са посочени първи не е случаен - това е по-голямата партия.

Ако не гласуваш, всички около теб те обявяват за безотговорен, егоист, виновник за всичко лошо, което се случва в България, абе престъпник, няма какво да говорим... Учудващо е как иначе мили и приятни хора в предизборна ситуация се превръщат в активни, често и агресивни пропагандатори на една или друга партия. И когато всички наоколо твърдят едно и също, започваш да се чудиш дали пък те не са прави. Майната му на оня, дето бил казал, че ако не знам колко си милиона души (май 50 бяха) твърдят едно и също, това още не значи, че твърдението им е вярно!
И ако си склонен да се поддаваш на внушение, готово - имаш вече усещането, че си престъпник!

Ако си от партията на гласуващите, без значение за кого (то всъщност има ли разлика?), тогава си награден (временно, временно...) с чувството, че от теб зависи нещо. Ходиш по събрания, кефиш се, че в нам коя си партия има твой приятел (мнооо свястно момче, а не като някои... следва дълъг списък с "ония бандити"), агитираш или пък просто кротко и примерно отиваш и гласуваш, без предварителните ориенталско-сеирджийски екстри, съпътстващи (не само) българския избирателен модел.
Усещането, че си глупак, идва после - след като гласуваш. Четеш по вестниците какви ги върши твоят човек, пиеш хапчета за сваляне на кръвното, докато гледаш новините по телевизията, и си викаш: "абе да са такоам у идиота!" И така - няколко години!

Затова и изборът не е между цветовете, посланията, програмите и нам какво си още там.
Истинският избор е между присъдата и диагнозата. И между тях има само две разлики.
Първата - присъдата ти я издават другите, а диагнозата си я поставяш сам (кофти тръпка, знам от собствен опит).
Втората - присъдата е за кратко (след изборите милите хора си стават пак готини), а с диагнозата се влачиш четири-пет години.
Иначе собственият ти вътрешен дискомфорт и в двата случая си е един и същ, а между затвора на обществената изолация и лудницата на самоизолацията разликата е предимно терминологична.

По време на предизборни панаири винаги се сещам за заглавието на едно интервю на Велислава Попова с проф. Йордан Ведър - Можеш да научиш политиците да говорят, но не можеш да ги научиш да мислят*.
Това важи и за избирателите, но само отчасти - и нас не могат да ни научат да мислим.
Но не могат да ни научат и да не мислим!

----
*Интервюто е публикувано във вестник "Капитал", бр.21 от 26 май 2000г.

Вали

Отчети - ден втори

Обещаното за Ивчо - вече снимки само от Рила.

Разходих се малко из гората.
Запознах се с една принцеса.


Изплаших един зелен рицар.

Станах свидетел на убийството на една калинка :(


И между това борче и тая брезичка май има нещо, но се оттеглих дискретно да не преча.


А и работа ме чака. Утехата е, че има и други работни :)

Отчети - ден първи

Обещаното за Ивчо.
За начало - пътуването. Не може да се пропусне Стара планина, нищо че обещанието беше за снимки от Рила. Бачиново ни посрещна с проливен дъжд и гръмотевици и ни остави без ток.

Отново в Рила

Необичайна тренировка

Малко пролет

Ужасно! Но пак е пролет.
(Така се случи и лани.)
И пак в градинките бродят
малки престъпни желания.
Искам да тъпчем тревата!
Искам да кършим клони!
Не ни ли тъпче средата,
дето сме й околни?
Не рухна ли клон – пословичен,
дето сме много на него?
Кой от нас беше в повече –
излишен като Онегин?

Искам безумства! Чу ли ме,
стара досадна етика?
Не чува...И вятърът брули
душичката на небето.
И само на сантиметри
звезда се търкулна. (Pop-star.)
И малко ми стана ретро,
сякаш се влюбвам в по-стар.
По-младите страстно бродят
и диво цъфтят липите.
Не трябваше да е пролет...?
Добре, че мене не питат.


Миряна Башева

Да бъдеш!

“Да бъдеш нещо още не е нищо,
ако ти липсва сигурност..."

Да бъдеш уверен означава:

• Да правиш каквото искаш, както искаш, когато искаш
• Да не се сравняваш постоянно с другите
• Да не се вълнуваш прекалено какво ще си помислят другите за теб
• Да знаеш правата си и да ги отстояваш
• Да бъдеш настоятелен, когато искаш да постигнеш нещо
• Да кажеш “Не”, когато не желаеш нещо
• Да си позволяваш да грешиш, да губиш с достойнство
• Да в ярваш в себе си и в собствените си възможности
• Да действаш уверено дори когато се вълнуваш
• Да не компенсираш несигурността си с агресивност
• Да правиш комплименти и да приемаш комплименти
• Да се радваш на новите контакти и да не забравяш старите

„Ако искате да имате успех,

трябва да изглеждате така,

като че ли го имате.“

Характеристики на уверената личност (Андре Салтер) :

• Емоционалност на речта – открито и спонтанно изразяване на чувствата
• Експресивност и конгруентност на поведението и речта – ясна проява на чувствата в невербалната плоскост и съответствие между вербално и невербално поведение
• Умение да противостои и да атакува – прямо и честно изразяване на собствено мнение дори когато то не съвпада с мнението на околните
• Избягване на неопределени формулировки – често използване на местоимението “Аз”
• Позитивна самооценка – спокойно изслушване на похвали
• Импровизаторски способности – спонтанно изразяване на чувства и потребности

Причини за неувереност:

• Подражание на родителите – копиране в детска възраст на стереотипи (Алберт Бандура – “моделно обучение”)

• “Научена безпомощност” (Мартин Селигман) – комбинация между подражание и реакции на околните

• Липса или недостиг на вяра в ефективността на собствените действия – възниква в резултат на масова негативна реакция от страна на родители, учители и т.н.

• Социални стереотипи:

- Победителите са по-добри от победените.

- Генералите са по-добри от войниците.

- Лекарите са по-добри от медицинските сестри...

• Социален страх - страх от отхвърляне или насмешка

• Занижена самооценка - “Аз не съм интересен на никого.” “Не мога и две думи да вържа, кой ще ме иска за компания?”

• Нерационални убеждения - генерализация, глобални изводи от единични факти...

• Стремеж към пълен контрол и самоконтрол

• Прекален стремеж “да се спазва приличие” - “А какво ще си помислят хората за мен?”

• Липса на навици за изразяване на чувствата
• Призраците от миналото...

Уверените в себе си хора

не изпитват необходимост

да унижават другите!

Всеки от нас е бил обект на оскърбително или унижаващо поведение от различен вид:

• Вербално-агресивно оскърбително поведение - излишно е да се спори с оскърбителя...

• Вербално-пасивно оскърбително поведение - кой от нас не се е правил на жертва...

• Невербално-агресивно унижаващо поведение - не гадайте по жестовете, просто попитайте какво значат.

• Невербално-пасивно унижаващо поведение - често е неосъзнато. Типичен пример е закъснението за уговорена среща, неспазеното обещание...

• Явно самоунижаващо поведение - "О, аз това не мога да го постигна никога..."

• Скрито самоунижаващо поведение ...
  

“Всичко на този свят,

момчето ми,

е лично!”

— Но, Пипи — каза Томи, — можеш ли да свириш на пиано?

— Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала — отвърна Пипи.