Преди много години гледахме по телевизията "Всичко е любов" заедно с 4-годишния ми тогава син и с един от актьорите, които участват във филма. Малко преди началото детето стана нервно, започна да го пита: "Ти няма ли да излизаш? Нали ще ходиш в телевизията?" Но сериозният проблем дойде след като филмът започна. Признавам, че не бях подготвена да обяснявам как така е възможно един човек да бъде едновременно и на екрана на телевизора, и в стаята.
През последните дни се чувствам по подобен начин, когато се налага да обяснявам на някои от моите познати защо съм ЗА съществуването на chitanka.info. И в процеса на тези не особено леки опити стигнах до усещането за разлика в рецептивните поколения. Казвам "рецептивни", защото отношението към четенето на е-книги и четенето на печатни книги не е въпрос на възраст, а на начин на възприемане. Като пример мога да дам отново сина си, който купува и чете не просто много, а според мен прекалено много книги, при това главно на хартия. За мен самата има два варианта: единият е да видя нещо интересно в интернет, да се зачета и да стигна до печатната книга; другият - да прочета първо книгата на хартия, а после, когато ми се налага да цитирам нещо от нея или да направя справка, търся текста в интернет. Не бих могла да кажа кой от двата варианта е приоритетен, въпрос на ситуация, на удобство и най-вече на своебразна читателска свобода. Но при всички случаи цяла книга мога да прочета само в печатния й вариант. На теория именно синът ми би трябвало да носи всички белези на така широко обсъжданото напоследък "интернет-поколение", докато от мен се очаква да браня ревниво прашните лавици на "физическите" библиотеки. И въпреки различните ни рецептивни нагласи, той преди мен реагира в блога си срещу затварянето на Читанката и най-вече - срещу начина, по който беше направено това. Мисля, че и повечето от защитниците на библитеката регирахме емоционално точно срещу това - срещу начина! Гротескно е да се "закрива" виртуална библиотека и бързото й възкръсване го показа.
Аз съм преподавател. Работата ми е да уча бъдещите начални учители как да преподават на учениците си български език и литература. Една от основните задачи при обучението на малките ученици е формиране на интерес към книгата и към четенето. Признавам, че когато говорим за този проблем със студенти в аудиторията, обикновено казвам: "Господ да ви е на помощ!". Съвсем основателно може да се твърди, че това е най-трудната част от работата с децата. Не защото те не четат, а защото четат не това, което според нашите представи "трябва" да се чете. Не защото са неграмотни, а защото не са "грамотни" по начина, който приемаме за единствено представителен, когато говорим за грамотност. И отново стигаме до проблема за рецептивните поколения.
Усещането за същия проблем имах и когато прочетох мнението на Стефан Цанев - един творец, чиито стихове знам наизуст от много години. Те бяха привлекателни за мен преди всичко с категоричната гражданска позиция на лирическия герой. Често съм цитирала по памет части от текстовете и също така често съм се сблъсквала с проблема къде да насоча събеседниците си, за да могат да прочетат целите текстове. Става дума за книги, които са издавани преди тридесет години и не могат да се намерят в повечето библиотеки. Обикновено проблемът се е решавал, като съм давала книгите от личната си библиотека (като резултат - някои от тези книги отдавна са сменили притежателя си). Така на практика в продължение на много години аз съм била своеобразен "рекламен агент" на творчеството на този автор, а и на много други автори. Но на книги, които не могат да се намерят на пазара. А не могат да се намерят, защото издателите, а може би и самият автор, не знаят, че са търсени. Ако поне няколко от тези текстове бяха публикувани в Мрежата, ако някой служител от издателство беше се поинтересувал дали са търсени, ако издателството беше реагирало адекватно на това търсене, ако...
Дори и текстове, които могат да се намерят в библиотеките, трудно ще накарат представителите на новото рецептивно поколение да отидат и да ги потърсят там. Не защото не им се чете, а защото тяхното четене е различно от традиционното. За тях ако нещо е важно и значимо - значи го има в интернет. И е така! Знанието, както твърди съвременната наука, вече не е в папките, а в потоците.
Съгласна съм, че интелектуалният труд е скъп и за него трябва да се плаща. Самата аз съм и автор, и редактор. Но ако единственият начин, по който издателствата могат да уредят отношенията на авторите, редакторите, преводачите и т.н. с библиотеките, е чрез ГДБОП, то за какво плащат на юристи, счетоводители и специалисти по връзките с обществеността?
Сравнението, което се опитват да ни натрапят, между продаването на книги срещу SMS чрез сайта e-bookBG и предоставянето им за безплатно ползване (без лична облага) чрез chitanka.info, е некоректно и спекулативно. Не съм юрист и не бих могла да дам становище за правната страна на въпроса, но беглите знания в областта на правото ми стигат дотолкова, че да знам основното - никой не може да бъде наричан "престъпник", преди съдът да се е произнесъл дали е такъв. Освен това мога да направя разлика между книжарница и библиотека. Останалото да кажат специалистите.
Но знанията и опитът в моята област ми позволяват категорично да твърдя, че е изключително трудно да научиш един човек да чете и да му създадеш интерес, умения и навици за четене. И тук няма значение дали става дума за четене на печатни или на е-книги. А когато тези навици са създадени, да ги рушиш е най-малкото недалновидно. Истинските читатели не се формират за един месец и с книги от типа "Как да си хванем милионер" (например). И понеже стана много модерно пошлото сравняване на книгите със сирене, ще си позволя коментара, че за да си купиш сирене, трябва да изпиташ физически глад, но за да си купиш книга, се иска друг тип глад, който не може да се появи за 24 часа, а се гради с години. Ако всички останем само с глада към сиренето, откъде ще се появят купувачи на книги?
Надявам се след като отшумят емоциите и от двете страни, да се стигне до някакъв разумен компромис, на какъвто според мен са способни четящите хора. Още повече, че това не е първият случай в света, когато възниква проблем с безплатна електронна библиотека.
Ще си позволя да дам за пример случая с руската библиотека lib.ru. През 2005 година се води дело срещу собственика на библиотеката Максим Мошков. Искът на един автор е за 1,5 млн рубли. Съдът отхвърля основното обвинение и постановява Мошков да заплати глоба от 3 000 рубли за "морални щети". Още преди съдът да се произнесе, Роспечать дава на Мошков 1 000 000 рубли за развитие на библиотеката. Единственото, което се променя на сайта, е появата на много дребен надпис "С подкрепата на Федералната агенция за печат и масови комуникации".
Мотивите на Роспечать според нейния шеф Михаил Сеславинский: "След оживени дискусии за това как да се спазват авторските права в електронните библиотеки ние решихме да не изчакваме окончателното решение и да подкрепим главната библиотека на Рунет. Според Роспечать тази електронна библиотека е най-значителната от съществуващите в момента в Рунет; този проект е изключително с хуманитарна насоченост и не преследва никакви комерсиални цели. Важността на съществуването на подобни проекти не предизвиква съмнения, тъй като те предоставят на потребителите универсален достъп до масив от знания." (Източникът)
И съм сигурна, че това не е единственият възможен вариант за решение на проблема.
Преди 12 години
