Един хубав ден

Нова учебна година.
Нови студенти.
Нови срещи...

На какво си играят звездите

Известни лица в роли на приказни герои

Стратегии на полуграмотността (или защо съм против Менделеевата таблица)

Има такова неофициално понятие в езика на оценяващите – „честна двойка”. Казано на човешки език – празен лист или отговор „отказвам се”. Без значение какви са причините за подобен избор, това е честен избор – признанието „не знам”.

Неграмотният човек е в подобна честна позиция – той не претендира за „пречещия Космос”, покорно топи палец в мастилото и слага отпечатък от пръста си там, дето грамотният би сложил подпис, а полуграмотният би написал инициалите си, претендиращи да са подпис. Така вече минаваме в категорията „тарикат”.

Именно тук е и мястото на стратегиите, които условно можем да определим като стратегии на полуграмотността (или казано на популярен език – на „тарикатщината”). Явлението е изключително разпространено и особено забележимо в писмената реч. И тъй като писането е важна част от ежедневието ни, то и съпътстващите го явления могат да се приемат за достатъчно значими, за да им посветим няколко реда.

Ето някои от стратегиите:

Позоваване на авторитети – „Че и Стефан Данаилов пише така! Той е министър, ти да не искаш да ми кажеш, че е неграмотен?”

Отричане на авторитети – „Това правило не е вярно, затова не е задължително!” (Забележка: да им се не знае и академиците, дето пишат речниците – много са неграмотни!)

Субективен подход – „Това правило не ми харесва, следователно няма да го спазвам!”

Модернистичен подход – „Това правило е остаряло и трябва да се промени!”

Нихилистичен подход („софт”) – „Правилата са излишни, ограничават свободата ни!”

Анархистичен подход („хард”) – „Долу всички правила! Няма значение защо – важното е да има повод за революционни лозунги!” (Забележка: този подход се комбинира чудесно с аватар с лика на Че Гевара и ефектен подпис – задължително на испански!)

Евроинтеграционен подход – „Кирилицата е на умиране, какви правила, какви глупости, ние вървим към Европа!”

Лидерски подход – „Какви правила? Аз казвам правилата!”

Религиозен подход – „Така е пожелал Бог – така го пиша! Ти какво? Да не искаш да кажеш, че Бог е неграмотен?”

Диглосия (особено актуална при виртуалната комуникация) – „Аааа, аз само в чата пиша така, иначе си знам кое как е!”

Сексистки подход – „Думата „мъж” винаги се пише с пълен член!” (Забележка: хайде да не смесваме желания от областта на физиологията с реалности от областта на граматиката ;))

Сексуално-просташки подход – „Членът требе да е пълен, нема значение де се пише! Ха ха ха…” (Забележка: изказванията при този подход могат да варират, но „ха ха ха” е задължителна формула)

Прагматичен подход – „На мен така ми върши работа, нали ме разбираш – какво повече?”

Личностно-традиционалистки подход – „Че аз открай време си го пиша така!”

Антирасистки подход (заимстван) – „А ти що биеш негрите?”

…

Класификацията не претендира нито за пълнота, нито за изчерпателност. Просто наблюдения, нищо повече.

Та в тази връзка да си кажа – аз съм против Менделеевата таблица! Твърдо против! Имам железни аргументи:

Тя не ми е никак симпатична!

Цветовата и гама е безобразна!

Шрифтовете – също!

Написана е на латиница!

Доста от елементите не стават за ядене!

Доста от елементите не стават за пиене! (особено важен аргумент!!!)

Някои от тях са отровни! (А се учат в училище! Абе къде гледа МОН? А ХЕИ???)

Има съмнения за авторството на таблицата!

Менделеев е алкохолик! (Който не вярва, да види каква е темата на докторската му дисертация!)

Изводът се натрапва сам – да се забрани Менделеевата таблица като особено опасна!