Да бъдеш!

“Да бъдеш нещо още не е нищо,
ако ти липсва сигурност..."

Да бъдеш уверен означава:

• Да правиш каквото искаш, както искаш, когато искаш
• Да не се сравняваш постоянно с другите
• Да не се вълнуваш прекалено какво ще си помислят другите за теб
• Да знаеш правата си и да ги отстояваш
• Да бъдеш настоятелен, когато искаш да постигнеш нещо
• Да кажеш “Не”, когато не желаеш нещо
• Да си позволяваш да грешиш, да губиш с достойнство
• Да в ярваш в себе си и в собствените си възможности
• Да действаш уверено дори когато се вълнуваш
• Да не компенсираш несигурността си с агресивност
• Да правиш комплименти и да приемаш комплименти
• Да се радваш на новите контакти и да не забравяш старите

„Ако искате да имате успех,

трябва да изглеждате така,

като че ли го имате.“

Характеристики на уверената личност (Андре Салтер) :

• Емоционалност на речта – открито и спонтанно изразяване на чувствата
• Експресивност и конгруентност на поведението и речта – ясна проява на чувствата в невербалната плоскост и съответствие между вербално и невербално поведение
• Умение да противостои и да атакува – прямо и честно изразяване на собствено мнение дори когато то не съвпада с мнението на околните
• Избягване на неопределени формулировки – често използване на местоимението “Аз”
• Позитивна самооценка – спокойно изслушване на похвали
• Импровизаторски способности – спонтанно изразяване на чувства и потребности

Причини за неувереност:

• Подражание на родителите – копиране в детска възраст на стереотипи (Алберт Бандура – “моделно обучение”)

• “Научена безпомощност” (Мартин Селигман) – комбинация между подражание и реакции на околните

• Липса или недостиг на вяра в ефективността на собствените действия – възниква в резултат на масова негативна реакция от страна на родители, учители и т.н.

• Социални стереотипи:

- Победителите са по-добри от победените.

- Генералите са по-добри от войниците.

- Лекарите са по-добри от медицинските сестри...

• Социален страх - страх от отхвърляне или насмешка

• Занижена самооценка - “Аз не съм интересен на никого.” “Не мога и две думи да вържа, кой ще ме иска за компания?”

• Нерационални убеждения - генерализация, глобални изводи от единични факти...

• Стремеж към пълен контрол и самоконтрол

• Прекален стремеж “да се спазва приличие” - “А какво ще си помислят хората за мен?”

• Липса на навици за изразяване на чувствата
• Призраците от миналото...

Уверените в себе си хора

не изпитват необходимост

да унижават другите!

Всеки от нас е бил обект на оскърбително или унижаващо поведение от различен вид:

• Вербално-агресивно оскърбително поведение - излишно е да се спори с оскърбителя...

• Вербално-пасивно оскърбително поведение - кой от нас не се е правил на жертва...

• Невербално-агресивно унижаващо поведение - не гадайте по жестовете, просто попитайте какво значат.

• Невербално-пасивно унижаващо поведение - често е неосъзнато. Типичен пример е закъснението за уговорена среща, неспазеното обещание...

• Явно самоунижаващо поведение - "О, аз това не мога да го постигна никога..."

• Скрито самоунижаващо поведение ...
  

“Всичко на този свят,

момчето ми,

е лично!”

— Но, Пипи — каза Томи, — можеш ли да свириш на пиано?

— Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала — отвърна Пипи.

Върбица

Въпреки мокрото време, през последните дни успях да се насладя на едно приятно пътуване.
Повече снимки - ТУК.

Хάρισμα

“Ако не аз – то кой?”
“Който ме обича – след мен!”

Харизмата (от гр. хάρισμα – милост, божествен дар, благодат) е влияние, базирано на качествата на личността на човека, и неговата способност да привлича хората
Властта на харизматичния лидер е основана на емоционално и безусловно доверие на хората към него. (М.Вебер)
В древногръцката митология думата “харизма” се използва за обозначаване на способността да се привлича внимание. Харити в древногръцката митология са богини на грацията и красотата, символи на доброто, красиво и вечно младо начало на живота.
Съвременната употреба на думата се свързва с някакви трудни за определяне изключителни качества, които се приписват на лидер от неговите привърженици. Смята се за присъща на кралете, политиците, пълководците, актьорите и т.н.
Харизмата е набор от емоционално-психически способности на човека, благодарение на които околните го приемат като надарен с особени качества и способен да оказва ефективно влияние върху хората.
Харизматична личност – характеристики:

• Лично обаяние
• Способност да транслира енергия, “заразяване” на други хора за изпълнение на определени действия
• Увереност, самообладание
• Независимост и самостоятелност при вземане на решения
• Позитивно възприемане на възхищението на околните
• Добри ораторски способности, умение да говори ясно и лаконично (тип “лозунг”, “афоризъм”)
• Впечатляваща външност или елемент от външността

Характеристики на хората, попадащи под влиянието на харизматичната личност (З.Фройд):

• Наличие у хората на чувство за общност, консолидираност, родство, братство
• Усещане за сериозна трудност, опасност, пред която всички са равни (опасност за всички)
• Способност на хората да идентифицират лидера със своя Аз-идеал (“строг, но справедлив баща-ръководител”, “баща на нацията”)
• Признаване у ръководителя на наличие на някакви изключителни способности, които те самите не притежават
• Занижена самооценка, несигурност, тревожност, ограничено себелюбие

Използване на ситуацията за проява на харизмата – алгоритъм:

• Поставяне на негативна диагноза или негативна оценка на ситуацията (“всичко е лошо”), а също описание на недостатъците и на нерешените проблеми
• Описанието трябва да съвпада с реалната ситуация, но да я драматизира емоционално
• Посочване на хора, отговорни за нерешените проблеми, трудностите и недостатъците (“образ на врага”)
• Формулиране на ценностите или идеите на борбата за подобряване на ситуацията
• Провъзгласяване на себе си за лидер на тази борба

Харизмата има положително значение в следните ситуации:

• Когато е необходимо за кратко време емоционално да се обедини група хора и да се насочат техните усилия за достигане на обща цел
• Когато е необходимо да се реализира полезна идея, ценност, информация и тя да бъде разбрана еднозначно от различни хора
• Когато е необходимо да се преодолее проблемна ситуация и да се получи резултат изведнъж, на вдъхновение и ентусиазъм

Харизмата има отрицателно значение в следните ситуации:

• Ако от всеки член на групата се изисква да проявява самостоятелност, способност за критика и самокритика, лична инициатива
• Ако се търси общ интелектуален резултат, базиран на резултатите от мисловната дейност на членовете на групата, а също при решаването на нови, нестандартни проблеми, за които липсват готови аналогови решения
• Ако се изисква всеки член на групата самостоятелно, без подкрепата на лидера и останалите членове да проявява креативност, увереност в собствените си сили, способност да управлява ситуацията

Харизмата в междуличностното общуване изисква пределно ясна демонстрация на комуникативните цели.
Харизматичният стил на водене на преговори се характеризира с това, че освен логическите доводи, има въздействие и на ирационално равнище; обръщението е както към разума на партньора, така и към по-дълбоки, подсъзнателни слоеве на психиката му. Става дума не за манипулация на други хора, а за включване на собствената идея в тяхната ценностна система.
Особености на харизматичната комуникация:

• Слушателят се увлича от идеята, стила, ритъма на речта.
• Възниква усещане за духовна близост с позицията на говорещия.
• Харизматикът не само пръв огласява идеите, бродещи сред хората, но и прави това с опора върху ценностите на своите слушатели (главно върху базовите ценности).
• Речта е необикновено емоционална: заявявайки открито своята идея (обикновено от глобален характер), харизматикът заразява своя слушател с усещането, че трябва спешно да се вземат мерки.
• Подаването на информацията е откровено и напористо. Идеята се облича в термините на необходимост (“назрял е моментът”, “това е последният шанс”).
• Харизматикът говори истината. Или част от истината. Или желаната “истина”. Тази особеност е интересна, тъй като е свързана с т.нар.”харизматична истина”, при която събеседникът възприема информацията като истинна, тъй като му се иска да вярва в нея. Идеята, огласена от харизматика, не предизвиква съмнение и се възприема като истина.

Силата на харизматика е в неговата “способност да провижда “, именно тя кара обикновените смъртни, които не притежават този дар, да доверяват съдбите си на полубожествените пророци. Основното послание на харизматика “Аз знам истината, защото виждам бъдещето” – влияе върху волята на другия, ако този друг не вижда толкова далече или още не се е вгледал внимателно в указаната посока.
Харизматикът призовава към конкретни действия, описва стил на поведение, който очаква от своя събеседник за в бъдеще, а също така разяснява положителните последици от новото поведение.