От няколко дни се наслаждавам на есенна Рила.
Преди 10 години
четвъртък, 23 октомври 2008 г.
вторник, 21 октомври 2008 г.
Благоевград
След като много пъти бях минавала през града, най-после намерих време за безцелна разходка. Хубав ден, красив залез, много млади хора, красиви момичета (потвърдено и от колегата), усмихнати детски лица...
И още нещо ми хареса - балконите.
неделя, 19 октомври 2008 г.
"Птица ми мина път..."
Денят на Свети Иван Рилски.
Исках да снимам изгрева над Рила, а на снимката се появи тази птица.
Още снимки от Дупница.
сряда, 15 октомври 2008 г.
понеделник, 13 октомври 2008 г.
Запетая
Един от най-често използваните препинателни знаци не се радва на особена почит в съвременната писмена реч. За запетаята, за правописа и за много други полезни неща можете да прочетете в сайта на Павел Лазаров.
неделя, 12 октомври 2008 г.
Легенда за пръстена на цар Соломон
Когато Соломон бил малко момче, неговият баща - Давид преди смъртта си му дал един пръстен, на който имало надпис - Всичко отминава. Заръчал му да не сваля никога пръстена от ръката си.Минали години, Соломон се прославил с мъдрост и богатство. Жените го обичали, но той обичал само една - Суламит. Три дни и три нощи подарила съдбата на Соломон и Суламит. На четвъртата нощ царят изгубил любимата си. Според едни легенди тя била убита, според други - просто се отрекла от него.
Тъжен седял царят на трона си. Погледът му паднал върху пръстена и той прочел познатия надпис. Убеден, че любовта му към Суламит и тъгата по нея няма да отминат никога, Соломон свалил пръстена от ръката си и замахнал да го хвърли в морето. Тогава прочел думите, изписани от вътрешната страна на пръстена - И това ще мине...
Повече по темата - ТУК и ТУК.
петък, 10 октомври 2008 г.
Какво печелим, когато губим...
Тази вечер бях свидетел как един човек загуби друг човек.
Нищо необичайно на пръв поглед, нищо странно, нищо нечовешко...
Всеки ден срещаме загуби и предателства.
Но когато трябва да утешиш близък човек за загубата му, понякога не достигат думите.
И тогава прибягваме до думите на другите...
Ето какво казва за загубата и печалбата един мъдър според мен човек:
Преди много години в бедно китайско село живял един фермер със своя син.
Единственото му богатство, освен земята и малката му колиба, бил един кон, който
той наследил от своя баща.
Един ден конят избягал и човекът останал без животно, с което да обработва земята си.
Съседите му го уважавали за неговата честност и трудолюбие и затова отишли в дома
му, за да изразят своето съчувствие за загубата. Той им благодарил за посещението,
но попитал:
- Откъде знаете, че това, което ми се случи, е нещастие?
Някой промърморил на приятеля си:
- Той очевидно не иска да приеме фактите, но по-добре да го оставим да си мисли
каквото си иска, отколкото да тъгува за това.
И съседите си отишли, преструвайки се на съгласни с него.
Една седмица по-късно конят се върнал в конюшнята, но не бил сам - водел със себе
си красива кобила за компания. Жителите на селото били развълнувани, защото едва
сега разбрали смисъла на думите, които човекът им казал, и отишли отново в
неговата къща да го поздравят за неочаквания късмет.
- Сега вместо един, имаш два коня! Честито! - казали те.
- Много ви благодаря за вашето посещение и за подкрепата, но откъде знаете,
че това, което се случи, е късмет?
Съседите решили, че човекът се е побъркал и решили да си тръгнат. Помежду си
споделяли:
- Как не може да разбере, че конят е дар от Бога!?
Месец по-късно синът на фермера решил да обязди кобилата. Животното обаче било
диво и хвърлило ездача. Момчето, понеже било неопитно, паднало на земята и
си счупило крака.
Съседите отново дошли в дома на фермера и донесли подаръци за нараненото момче.
Кметът на селото тържествено заявил съчувствието си на бащата и от името на
цялото село изразил съжаление за това, което се е случило.
Човекът им благодарил за посещението и за тяхната любезност, но отново попитал:
- Откъде знаете, че това, което се случи, е нещастие?
Тези думи поразили всички, защото те били убедени, че инцидентът със
сина му е истинска трагедия. Докато напускали къщата на фермера, те си
казали:
- Сега вече напълно се е побъркал. Синът му може да остане инвалид за цял живот, а
той не е сигурен дали това е нещастие!
Минали още няколко месеца и Япония обявила война на Китай. Емисари на
императора тръгнали из страната да търсят здрави млади мъже, които да пратят на
фронта. Когато стигнали до селото, те мобилизирали всички младежи, освен сина на
фермера, чийто крак все още не се бил възстановил.
Никой от младежите не се завърнал от фронта. Синът на фермера оздравял, а
двата коня родили жребчета, които били продадени на добра цена. Фермерът
започнал да посещава съседите си, за да ги утешава и да им помага, тъй както те
винаги проявявали съчувствие към него. Когато някой от тях се оплаквал, той
винаги казвал: “Откъде знаеш, че това, което ти се е случило, е нещастие?” А ако
някой прекалено много се е радвал на нещо, той питал: “Откъде знаеш, че това,
което ти се е случило, е късмет?” Така хората разбрали, че нещата от
живота имат скрит смисъл, който не може лесно да бъде видян.
Тази приказка за загубата и печалбата ми "разказа" ТОЙ.
Нищо необичайно на пръв поглед, нищо странно, нищо нечовешко...
Всеки ден срещаме загуби и предателства.
Но когато трябва да утешиш близък човек за загубата му, понякога не достигат думите.
И тогава прибягваме до думите на другите...
Ето какво казва за загубата и печалбата един мъдър според мен човек:
Преди много години в бедно китайско село живял един фермер със своя син.
Единственото му богатство, освен земята и малката му колиба, бил един кон, който
той наследил от своя баща.
Един ден конят избягал и човекът останал без животно, с което да обработва земята си.
Съседите му го уважавали за неговата честност и трудолюбие и затова отишли в дома
му, за да изразят своето съчувствие за загубата. Той им благодарил за посещението,
но попитал:
- Откъде знаете, че това, което ми се случи, е нещастие?
Някой промърморил на приятеля си:
- Той очевидно не иска да приеме фактите, но по-добре да го оставим да си мисли
каквото си иска, отколкото да тъгува за това.
И съседите си отишли, преструвайки се на съгласни с него.
Една седмица по-късно конят се върнал в конюшнята, но не бил сам - водел със себе
си красива кобила за компания. Жителите на селото били развълнувани, защото едва
сега разбрали смисъла на думите, които човекът им казал, и отишли отново в
неговата къща да го поздравят за неочаквания късмет.
- Сега вместо един, имаш два коня! Честито! - казали те.
- Много ви благодаря за вашето посещение и за подкрепата, но откъде знаете,
че това, което се случи, е късмет?
Съседите решили, че човекът се е побъркал и решили да си тръгнат. Помежду си
споделяли:
- Как не може да разбере, че конят е дар от Бога!?
Месец по-късно синът на фермера решил да обязди кобилата. Животното обаче било
диво и хвърлило ездача. Момчето, понеже било неопитно, паднало на земята и
си счупило крака.
Съседите отново дошли в дома на фермера и донесли подаръци за нараненото момче.
Кметът на селото тържествено заявил съчувствието си на бащата и от името на
цялото село изразил съжаление за това, което се е случило.
Човекът им благодарил за посещението и за тяхната любезност, но отново попитал:
- Откъде знаете, че това, което се случи, е нещастие?
Тези думи поразили всички, защото те били убедени, че инцидентът със
сина му е истинска трагедия. Докато напускали къщата на фермера, те си
казали:
- Сега вече напълно се е побъркал. Синът му може да остане инвалид за цял живот, а
той не е сигурен дали това е нещастие!
Минали още няколко месеца и Япония обявила война на Китай. Емисари на
императора тръгнали из страната да търсят здрави млади мъже, които да пратят на
фронта. Когато стигнали до селото, те мобилизирали всички младежи, освен сина на
фермера, чийто крак все още не се бил възстановил.
Никой от младежите не се завърнал от фронта. Синът на фермера оздравял, а
двата коня родили жребчета, които били продадени на добра цена. Фермерът
започнал да посещава съседите си, за да ги утешава и да им помага, тъй както те
винаги проявявали съчувствие към него. Когато някой от тях се оплаквал, той
винаги казвал: “Откъде знаеш, че това, което ти се е случило, е нещастие?” А ако
някой прекалено много се е радвал на нещо, той питал: “Откъде знаеш, че това,
което ти се е случило, е късмет?” Така хората разбрали, че нещата от
живота имат скрит смисъл, който не може лесно да бъде видян.
Тази приказка за загубата и печалбата ми "разказа" ТОЙ.
вторник, 7 октомври 2008 г.
Есенни планини
През последните няколко дни пътувах из България. Видях красиви места - Стара планина, Рила, Пирин...
Повече снимки от това пътуване:
планините, Симитли, хотел "Di Mario".
Повече снимки от това пътуване:
планините, Симитли, хотел "Di Mario".
четвъртък, 2 октомври 2008 г.
Алекс отново зад бара
Още една хубава новина от вчерашния ден - Алекс отново е зад бара на кафе-клуб "Десетият град".
Минах да проверя дали помни как се прави любимото ми испанско кафе Bombon ;) Гарантирам! Помни!Доколкото видях, и други неща не е забравил - успешно се справи с любимото питие на Хемингуей!
сряда, 1 октомври 2008 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
