Какво печелим, когато губим...

Тази вечер бях свидетел как един човек загуби друг човек.
Нищо необичайно на пръв поглед, нищо странно, нищо нечовешко...
Всеки ден срещаме загуби и предателства.
Но когато трябва да утешиш близък човек за загубата му, понякога не достигат думите.
И тогава прибягваме до думите на другите...

Ето какво казва за загубата и печалбата един мъдър според мен човек:

Преди много години в бедно китайско село живял един фермер със своя син.
Единственото му богатство, освен земята и малката му колиба, бил един кон, който
той наследил от своя баща.
Един ден конят избягал и човекът останал без животно, с което да обработва земята си.
Съседите му го уважавали за неговата честност и трудолюбие и затова отишли в дома
му, за да изразят своето съчувствие за загубата. Той им благодарил за посещението,
но попитал:
- Откъде знаете, че това, което ми се случи, е нещастие?
Някой промърморил на приятеля си:
- Той очевидно не иска да приеме фактите, но по-добре да го оставим да си мисли
каквото си иска, отколкото да тъгува за това.
И съседите си отишли, преструвайки се на съгласни с него.
Една седмица по-късно конят се върнал в конюшнята, но не бил сам - водел със себе
си красива кобила за компания. Жителите на селото били развълнувани, защото едва
сега разбрали смисъла на думите, които човекът им казал, и отишли отново в
неговата къща да го поздравят за неочаквания късмет.
- Сега вместо един, имаш два коня! Честито! - казали те.
- Много ви благодаря за вашето посещение и за подкрепата, но откъде знаете,
че това, което се случи, е късмет?
Съседите решили, че човекът се е побъркал и решили да си тръгнат. Помежду си
споделяли:
- Как не може да разбере, че конят е дар от Бога!?
Месец по-късно синът на фермера решил да обязди кобилата. Животното обаче било
диво и хвърлило ездача. Момчето, понеже било неопитно, паднало на земята и
си счупило крака.
Съседите отново дошли в дома на фермера и донесли подаръци за нараненото момче.
Кметът на селото тържествено заявил съчувствието си на бащата и от името на
цялото село изразил съжаление за това, което се е случило.
Човекът им благодарил за посещението и за тяхната любезност, но отново попитал:
- Откъде знаете, че това, което се случи, е нещастие?
Тези думи поразили всички, защото те били убедени, че инцидентът със
сина му е истинска трагедия. Докато напускали къщата на фермера, те си
казали:
- Сега вече напълно се е побъркал. Синът му може да остане инвалид за цял живот, а
той не е сигурен дали това е нещастие!
Минали още няколко месеца и Япония обявила война на Китай. Емисари на
императора тръгнали из страната да търсят здрави млади мъже, които да пратят на
фронта. Когато стигнали до селото, те мобилизирали всички младежи, освен сина на
фермера, чийто крак все още не се бил възстановил.
Никой от младежите не се завърнал от фронта. Синът на фермера оздравял, а
двата коня родили жребчета, които били продадени на добра цена. Фермерът
започнал да посещава съседите си, за да ги утешава и да им помага, тъй както те
винаги проявявали съчувствие към него. Когато някой от тях се оплаквал, той
винаги казвал: “Откъде знаеш, че това, което ти се е случило, е нещастие?” А ако
някой прекалено много се е радвал на нещо, той питал: “Откъде знаеш, че това,
което ти се е случило, е късмет?” Така хората разбрали, че нещата от
живота имат скрит смисъл, който не може лесно да бъде видян.


Тази приказка за загубата и печалбата ми "разказа" ТОЙ.