Хάρισμα

“Ако не аз – то кой?”
“Който ме обича – след мен!”

Харизмата (от гр. хάρισμα – милост, божествен дар, благодат) е влияние, базирано на качествата на личността на човека, и неговата способност да привлича хората
Властта на харизматичния лидер е основана на емоционално и безусловно доверие на хората към него. (М.Вебер)
В древногръцката митология думата “харизма” се използва за обозначаване на способността да се привлича внимание. Харити в древногръцката митология са богини на грацията и красотата, символи на доброто, красиво и вечно младо начало на живота.
Съвременната употреба на думата се свързва с някакви трудни за определяне изключителни качества, които се приписват на лидер от неговите привърженици. Смята се за присъща на кралете, политиците, пълководците, актьорите и т.н.
Харизмата е набор от емоционално-психически способности на човека, благодарение на които околните го приемат като надарен с особени качества и способен да оказва ефективно влияние върху хората.
Харизматична личност – характеристики:

• Лично обаяние
• Способност да транслира енергия, “заразяване” на други хора за изпълнение на определени действия
• Увереност, самообладание
• Независимост и самостоятелност при вземане на решения
• Позитивно възприемане на възхищението на околните
• Добри ораторски способности, умение да говори ясно и лаконично (тип “лозунг”, “афоризъм”)
• Впечатляваща външност или елемент от външността

Характеристики на хората, попадащи под влиянието на харизматичната личност (З.Фройд):

• Наличие у хората на чувство за общност, консолидираност, родство, братство
• Усещане за сериозна трудност, опасност, пред която всички са равни (опасност за всички)
• Способност на хората да идентифицират лидера със своя Аз-идеал (“строг, но справедлив баща-ръководител”, “баща на нацията”)
• Признаване у ръководителя на наличие на някакви изключителни способности, които те самите не притежават
• Занижена самооценка, несигурност, тревожност, ограничено себелюбие

Използване на ситуацията за проява на харизмата – алгоритъм:

• Поставяне на негативна диагноза или негативна оценка на ситуацията (“всичко е лошо”), а също описание на недостатъците и на нерешените проблеми
• Описанието трябва да съвпада с реалната ситуация, но да я драматизира емоционално
• Посочване на хора, отговорни за нерешените проблеми, трудностите и недостатъците (“образ на врага”)
• Формулиране на ценностите или идеите на борбата за подобряване на ситуацията
• Провъзгласяване на себе си за лидер на тази борба

Харизмата има положително значение в следните ситуации:

• Когато е необходимо за кратко време емоционално да се обедини група хора и да се насочат техните усилия за достигане на обща цел
• Когато е необходимо да се реализира полезна идея, ценност, информация и тя да бъде разбрана еднозначно от различни хора
• Когато е необходимо да се преодолее проблемна ситуация и да се получи резултат изведнъж, на вдъхновение и ентусиазъм

Харизмата има отрицателно значение в следните ситуации:

• Ако от всеки член на групата се изисква да проявява самостоятелност, способност за критика и самокритика, лична инициатива
• Ако се търси общ интелектуален резултат, базиран на резултатите от мисловната дейност на членовете на групата, а също при решаването на нови, нестандартни проблеми, за които липсват готови аналогови решения
• Ако се изисква всеки член на групата самостоятелно, без подкрепата на лидера и останалите членове да проявява креативност, увереност в собствените си сили, способност да управлява ситуацията

Харизмата в междуличностното общуване изисква пределно ясна демонстрация на комуникативните цели.
Харизматичният стил на водене на преговори се характеризира с това, че освен логическите доводи, има въздействие и на ирационално равнище; обръщението е както към разума на партньора, така и към по-дълбоки, подсъзнателни слоеве на психиката му. Става дума не за манипулация на други хора, а за включване на собствената идея в тяхната ценностна система.
Особености на харизматичната комуникация:

• Слушателят се увлича от идеята, стила, ритъма на речта.
• Възниква усещане за духовна близост с позицията на говорещия.
• Харизматикът не само пръв огласява идеите, бродещи сред хората, но и прави това с опора върху ценностите на своите слушатели (главно върху базовите ценности).
• Речта е необикновено емоционална: заявявайки открито своята идея (обикновено от глобален характер), харизматикът заразява своя слушател с усещането, че трябва спешно да се вземат мерки.
• Подаването на информацията е откровено и напористо. Идеята се облича в термините на необходимост (“назрял е моментът”, “това е последният шанс”).
• Харизматикът говори истината. Или част от истината. Или желаната “истина”. Тази особеност е интересна, тъй като е свързана с т.нар.”харизматична истина”, при която събеседникът възприема информацията като истинна, тъй като му се иска да вярва в нея. Идеята, огласена от харизматика, не предизвиква съмнение и се възприема като истина.

Силата на харизматика е в неговата “способност да провижда “, именно тя кара обикновените смъртни, които не притежават този дар, да доверяват съдбите си на полубожествените пророци. Основното послание на харизматика “Аз знам истината, защото виждам бъдещето” – влияе върху волята на другия, ако този друг не вижда толкова далече или още не се е вгледал внимателно в указаната посока.
Харизматикът призовава към конкретни действия, описва стил на поведение, който очаква от своя събеседник за в бъдеще, а също така разяснява положителните последици от новото поведение.